ГНЕЗДЯ̀ СЕ, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, несв., непрех. 1. Обикн. за диви животни — имам свърталище, крия се, потулвам се. Тукашните букови лесове не се намират никъде в България. В техните непристъпни и мрачни самотии се гнездят мечки, диви свини. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 96. — На̀, днес-утре, разправя тя на унуката си, ще склопя очи и всичко ще запустей; къща ще се порути, двор ще обрасне в буренак — таласъми ще вземат да се гнездят в нея... П. Тодоров, И I, 74. Замък там било отколе, / чуден, бляскав и голям, / .. / бухали сега се гнездят / в грозните му съсипни. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 58. // Приютявам се, подслонявам се някъде. От другата страна притиснат [Искър] от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери, в които се гнездят манастирските стада. Ал. Константинов, Съч., 241. Сам-тамо под скали, където полегат / се спуща пустий бряг, едвам се забелязват / следи от съсипни. / .. / Дали не планински тъдявашен юнак / там нявга се ѝ гнездил със своято дружина. П. П. Славейков, Мис., 1901, кн. 1, 15.
2. Прен. Поет. За чувство, настроение, идея, мисъл и под. — завладявам за дълго, прониквам дълбоко и съществувам скрито, потайно. Радостта не намира почва в сърцето му — дето се гнезди червеят на някоя вековечна мъка. Ив. Вазов, Съч. IХ, 3. Страхът още може да се гнезди в сърцето, докато имаш надежда да живееш. В. Андреев, ПР, 19. И всичко / миришеше на млада пролет... Само / мъглива есен гнездеше се още / в душата на Стоичко Влаха, че / отдавна вече Ралица и Иво — / мъж и жена — живееха честито. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 93. Кат рой се гнездят в нас пороци. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 135. Ако оставим настрана политическите и национални чувства, които са се гнездили и топляли в еснафските среди, еснафството в правните си и професионални отношения се е държало твърде прилично и уважително, поне от формална страна. СбНУ ХХХIII, LХV.